Keep smiling
или
Продължавай да се усмихваш
by
Карина Ивайлова Караньотова
или
Продължавай да се усмихваш
by
Карина Ивайлова Караньотова
Разхождайки се по софийските улици често срещам намусени, навъсени и наистина много кисели хора. Тези криви и нещастни физиономии ме провокираха да направя един експеримент - да се усмихвам на всеки срещнат. Исках да разбера какъв процент от хората ще ми отвърнат със същото, резултатът обаче беше плачевен. Минувачите които отговориха на моята усмивка бяха много малко, дори по-малко от половината. Тъжно, но факт - хората в България все по-малко се усмихват. Наистина е трудно да си засмян, крачейки в купища от боклуци, по мръсните и разбити софийски улици, с дребна сума в джоба.
Затова пък, положително настроените хора които срещнах бяха видимо по-успели, по-щастливи и дори по-красиви. Това твърдение отдавна е научно доказано и е актуална тема на редица документални филми, като например-Тайната и Великата тайна на водата. И в двата, идеята за положителната нагласа на човека и въздействието му, чрез нея на заобикалящия го свят, е разгледана доста обстойно.
Продължавам да говоря за усмивката, не само като за мимика на лицето, но и като за цялостно светоусещане - любов към живота,радост от малките неща, колкото и клиширано да звучи. Колкото повече се усмихваш, толкова по-положителен ще е животът ти. Като доказателство за това, ще дам пример с друг европейски град. Същият експеримент с усмихването на случайните минувачи из улиците направих и в Прага.Резултатът беше коренно различен от този по софийските улици, но и улиците им бяха различни-чисти,подредени и много красиви. Пражаните отвръщаха на усмивката ми в 80%.Дали това че хората в Прага са по-усмихнати е повлияло на заобикалящата ги среда, дали положителната настройка у хората наистина е ключ към по-красив, смислен и спокоен живот.
Нещо повече-по едно време се бях отплеснала нанякъде и явно бях заела намусена физионмия, тогава един човек ме стресна и извика:”SMILE!”. Естествено послушах го и веднага се захилих...
Усмивката е начин на живот, гледам да се усмихвам през цялото време, не успявам само когато спя или когато се замисля за нещо неприятно. Казвали са ми ,че имам хубава усмивка и трябва постоянно да ми е на лицето, защото го разкрасява. Затова когато се снимам също гледам да съм усмихната, така придавам настроение на снимката. На световните конкурси за красота, както и на престижните филмови или музикални награди всички са усмихнати. В България обаче и на събития и по клубовете и по списанията всички са приятно нацупени и намусени.Може би показват силиконовите си муцунки и се притесняват да не ги повредят. Но дали и мъжете имат силикон?
Независимо обаче дали сме в България, в Чехия, в Дубай или Зимбабве, животът ни със сигурност ще е по-лек и приятен ако се усмихваме. Преди няколко дена , например бях ужасно нервирана, заради поредния акт, който ми спретнаха едни не много усмихнати полицаи. Беше ми много кофти, но реших да забравя за случилото се , защото така или иначе нищо не можех да направя. Започнах да си мисля за хубавите неща които ми предстоят, за пътувания, слънце и нови запознаства.И когато отидох на лекции и срещнах колежките в коридора те ме попита каква е причината да съм толкова щастлива. А аз им разказах историята за акта и те останаха доста озадачени...
Понякога наистина е трудно да пренебрегнеш неприятните неща които ти се случват. С акта е лесно, но някой житейски трагедии са твърде тежки , за да подходим към тях с усмивка. Но все пак нищо не ни пречи да опитаме да сме по-усмихнати, да търсим хубавото и в най-лошите неща, да се усмихваме на живота, за да ни се усмихва и той на нас.
А аз ще продължа да се усмихвам на минувачите с надеждата броя на тези които ми отвръщат да се увеличи.
Затова пък, положително настроените хора които срещнах бяха видимо по-успели, по-щастливи и дори по-красиви. Това твърдение отдавна е научно доказано и е актуална тема на редица документални филми, като например-Тайната и Великата тайна на водата. И в двата, идеята за положителната нагласа на човека и въздействието му, чрез нея на заобикалящия го свят, е разгледана доста обстойно.
Продължавам да говоря за усмивката, не само като за мимика на лицето, но и като за цялостно светоусещане - любов към живота,радост от малките неща, колкото и клиширано да звучи. Колкото повече се усмихваш, толкова по-положителен ще е животът ти. Като доказателство за това, ще дам пример с друг европейски град. Същият експеримент с усмихването на случайните минувачи из улиците направих и в Прага.Резултатът беше коренно различен от този по софийските улици, но и улиците им бяха различни-чисти,подредени и много красиви. Пражаните отвръщаха на усмивката ми в 80%.Дали това че хората в Прага са по-усмихнати е повлияло на заобикалящата ги среда, дали положителната настройка у хората наистина е ключ към по-красив, смислен и спокоен живот.
Нещо повече-по едно време се бях отплеснала нанякъде и явно бях заела намусена физионмия, тогава един човек ме стресна и извика:”SMILE!”. Естествено послушах го и веднага се захилих...
Усмивката е начин на живот, гледам да се усмихвам през цялото време, не успявам само когато спя или когато се замисля за нещо неприятно. Казвали са ми ,че имам хубава усмивка и трябва постоянно да ми е на лицето, защото го разкрасява. Затова когато се снимам също гледам да съм усмихната, така придавам настроение на снимката. На световните конкурси за красота, както и на престижните филмови или музикални награди всички са усмихнати. В България обаче и на събития и по клубовете и по списанията всички са приятно нацупени и намусени.Може би показват силиконовите си муцунки и се притесняват да не ги повредят. Но дали и мъжете имат силикон?
Независимо обаче дали сме в България, в Чехия, в Дубай или Зимбабве, животът ни със сигурност ще е по-лек и приятен ако се усмихваме. Преди няколко дена , например бях ужасно нервирана, заради поредния акт, който ми спретнаха едни не много усмихнати полицаи. Беше ми много кофти, но реших да забравя за случилото се , защото така или иначе нищо не можех да направя. Започнах да си мисля за хубавите неща които ми предстоят, за пътувания, слънце и нови запознаства.И когато отидох на лекции и срещнах колежките в коридора те ме попита каква е причината да съм толкова щастлива. А аз им разказах историята за акта и те останаха доста озадачени...
Понякога наистина е трудно да пренебрегнеш неприятните неща които ти се случват. С акта е лесно, но някой житейски трагедии са твърде тежки , за да подходим към тях с усмивка. Но все пак нищо не ни пречи да опитаме да сме по-усмихнати, да търсим хубавото и в най-лошите неща, да се усмихваме на живота, за да ни се усмихва и той на нас.
А аз ще продължа да се усмихвам на минувачите с надеждата броя на тези които ми отвръщат да се увеличи.
от Дамян Атанасов
Човеко, в отчаяние недей изпада,
на тъгата недей се поддава.
Тя е зла прокоба,
на душата е подкова.
Изправи глава, очи вдигнии
сълзи не проливай ти.
Защо трябва в страдание да се обгръщаш,
а не красотата на света да прегръщаш?Хайде, усмихни се,
за нищо не грижи се.
Сега подавам ти ръка,
а ти свирни си с уста.
Възпей златиста есен
и запей щастлива песен.
Днес своя нов живот заживя
и като птица свободна полетя
Човеко, в отчаяние недей изпада,
на тъгата недей се поддава.
Тя е зла прокоба,
на душата е подкова.
Изправи глава, очи вдигнии
сълзи не проливай ти.
Защо трябва в страдание да се обгръщаш,
а не красотата на света да прегръщаш?Хайде, усмихни се,
за нищо не грижи се.
Сега подавам ти ръка,
а ти свирни си с уста.
Възпей златиста есен
и запей щастлива песен.
Днес своя нов живот заживя
и като птица свободна полетя
Това е много впечатляващо събитие, с тази тема да се сетя за един момент, случил се в родната казарма на настоящия ден! Това е повод да напиша разказа Добрият войник ...
ОтговорИзтриване