Пътуване в Старосел
Когато за сетен път обикаляме из чистите и спретнати алеи на Хисаря, няма как да не се сетим за стиховете на Вазов: „Отечество любезно, как хубаво си ти...” То, ако в момента четете от панелка в София или друг голям град, сигурно ще поспорите с нас, че Отечеството не е чак толкова любезно. Напротив - превърнало се е в нещо като бетонена посткомунистическа антиутопия.
От друга страна, и прилагателното "Любезно” също не носи онзи смисъл, който е влагал някога поета. Езикът, както знаем, се променя, в зависимост от социалните условия, в които живее човек. Например думата „воня”, с която характеризираме миризмата на сярата в минералната вода, някога е означавала „аромат”. А вижте сега какво са направили хората от нея.
Така, че, да забравим за суровата панелна действителност и за лингвистичните упражнения и просто да се помотаем из Хисаря. Едно от най-важните неща в Хисаря е водата. Тя се влияе от начина, по който й въздействате. С думи, музика или настроение. Влияе се дори от отношението, с което я пиете. Или от формата на съда, в който е била оставена. Най-добрата вода е тази, която още не е минала през тръбопроводи или бутилиращи машини. Най-добрата вода е тази, която се пие от извора. Тогава тя е чиста и девствена, опазена от влиянието на човека. Такава вода в приказките се нарича Жива вода. А в Хисаря просто си я пият.
Тук хората са родени сред добрата вода. Те винаги са пили от нея и друга вода не познават. Може би затова и самите те са се запазили ведри, чисти и спокойни хора. Такова е и усещането, когато се разхождате из града. Дори през зимата.
Колонадата в центъра на града е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Чешмата се захранва с минерална вода от извор Момина сълза, който се намира на около сто метра по-надолу в парка. Върху свода над чешмата са изобразени осемте антични божества на здравето - Асклепий, Хигия, Телесфор и други, на които не им запомнихме имената, но били много почитани от древните хора.
Ако погледнете на запад от колонадата, ще видите кубетата на православния храм Св. Пантелеймон. Храмът е построен през 1889 г. През 2004 г. църквата е ремонтирана със средства на дарители и изписана наново отвън и отвътре.
Патронът на храма – Св. Пантелеймон е лечител от ранното християнство. Съвсем естествено е, че жителите на Хисаря го смятат за свой покровител.
Св. Великомъченик Пантелеймон е живял в Никомидия през III в. Син е на сенатор, учил медицина при най-известния за времето си лекар - Ефросин. След като приел християнското учение и се покръстил, Св. Пантелеймон получил дарбата на лечител и чудотворец. Убит е през 305 г. по времето на император Максимилиян. Светецът се почита като господар на силните порои и наводненията. Освен това, той помага на хората с болни очи.
Св. Пантелеймон е наричан още и Пантелей пътник. Но не защото е обичал да пътува, както си мислят хората, а защото на неговия ден, 27 юли, прелетните птици се събират на ята и политат на юг.
Когато попаднете в град с толкова много история, няма как да не се отбиете в Археологическия музей. В Хисаря той е основан от местния родолюбец и патриот генерал Тодор Марков. Музеят разполага с богата сбирка от археологически находки, отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски и римски съдове. Освен това, тук можете да видите и как е изглеждал самият император Диоклециан. Златните, сребърни и бронзови монети допълват колекцията на музея.
А знаете ли какво са „лакримарии“? Това са глинени съдчета, в които по време на погребение опечалените близки събирали сълзите си и после ги поставяли в гробницата, заедно с други дарове. Това се правело, за да се засвидетелств обич и уважение към този, когото изпращат. Тези съдчета са малки, но носят много информация за бита и обичаите на древните хора.
И като заговорихме за древните, само на 20 километра от Хисаря можем да се върнем няколко хилядолетия назад във времето и да попаднем на един уникален тракийски храм. Той се намира в околностите на Старосел.
.jpg)
Първото нещо, което трябва да уточним е, че днес стъпките на траките могат да се следват само с джип. И то с висока проходимост. Такъв можете да наемете в Старосел. И ви го препоръчваме, защото пеша ще ви е нужно много време, за да посетите местата, за които говорим.
Някога тези земи са били населяване от племето Беси. И са били много гъсто населени. Тук, кажи-речи под всеки хълм има светилище и под всеки склон – селище. Според нашия водач, Таньо, в околността съществуват месности, под които има цели неразкопани градове. Само на 50-60 см. под земята можете да попаднете на останки от къща или друга постройка. Местността е изключително богата на история, култура и мистични енергии.
И като допълнение, някъде в околностите се смята, че е заровено и самото съкровище на царя Ситалк. Представете си нещо като пещерата на Али Баба, пълна със злато, което не си знае хилядолетията и каратите.
Но нека не разбунваме иманярските духове. То и без това днес кажи-речи на всяка крачка се натъквате на дупки, оставени от иманяри.
На много от камъните траките са оставили знаци, които може би водят до съкровище. Например пет черти и стрелка, която сочи на изток. Дотук добре, ама какви са мерните единици на траките? Крачки, стъпки, лакти, обикновени милимунди или нещо още по-озадачаващо. Обикновено около такива знаци земята е прекопана от иманяри. И както си личи – нищо не е намерено. Добре, че траките са нямали писменост. Иначе земите около Старосел щяха да приличат на мравуняк.
Освен тракийски артефакти, в околността има и много заровени съкровища от турско време. Не рядко се случва да пристигне чужд автомобил в селото и някой на развален български да пита за тази или онази местност.
Продължавате напред и пред вас, точно между клоните на дърветата, се разкрива нещо уникално - Космическата порта. Така го наричат местните. Това е също тракийско съоръжение, построено доста преди египетските пирамиди. Никой не знае колко точно тежат камъните, които образуват портата, но със сигурност много. Самото съоръжение е високо повече от 10 метра и е била нужна колосална сила, която да повдигне камъните. Хората твърдят, че мястото е невероятно силно заредено с космическа енергия. Тук е припадал не един екстрасенс.
Продължавате нагоре по хълма и изведнъж попадате на нещо вълшебно, което може да накара дъха ви да спре, а в главата ви да зазвучат тържествени химни. Защото гредката, която се открива оттук е, меко казано, вълшебна. Погледът ви стига чак до язовир Пясъчник, който е на поне десетина километра по права линия.
Жалко, че посетихме това магическо място през зимата. Представете си какво е то, когато всичко наоколо разцъфти. Когато всичко – чак до хоризонта е зелено и натежало от аромат. Тук отново ви идват мисли за любезното отечество, но бързо се оттърсвате от тях, защото в такъв момент е по-добре човек да накара ума си да замълчи и да се остави на усещането...
Бавно сезавръщате към действителността и продължавате напред по пътя за Четиньова могила. Преди нея има една отбивка, която ще ви заведе право при Могила „Хоризонт. Могилата е от последните археологически разкопки на д-р Китов и представлява гроб на тракийски войн. Интересното при нея е това, че тя е единствената тракийска гробница с колонада. Колоните са 10 на брой, с капител в ранен дорийски стил.
Въпреки, че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.
Старосел е сред Стоте национални туристически обекта. Заради тракийския култов комплекс в „Четиньова могила“. Комплексът е открит и разкопан от археолога Георги Китов през 2000 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей.
Тук дъждът ни свари почти неподготвени и бързо се скрихме в могилата. Зашеметяващата гледка отвън бавно потъна в обятията на облаците.
Вътрешното помещение на храма е огромна кръгла куполна камера с диаметър 5 метра. Оградена е с 10 полуколони и цветни орнаменти. Боите са оригинални. Има предположения, че храмът е и гробница е на одриския владетел Ситалк
Според археолозите, тук са извършвани орфически ритуали. Дали заради това, че живеем 2 500 години по-късно, но не успяхме да навлезем много в дъллбините на орфическите ритуали. А те са много важни, защото където и да отидете в България – и в Старосел и на Перперикон и в Татул – навсякъде такива ритуали са били извършвани.
Основното в орфизма е вярата в безсмъртието - в живот отвъд или в прераждане.
Орфизмът е учение, практикувано в древна Гърция, но според някои наши учени, траките много по-рано са го практикували. Тракийския орфизъм всъщност е аристократично религиозно учение, което дава възможност за обезсмъртяване на човека чрез мистични обреди. Два са пътищата, по които става това – или да въведеш в себе си бога Дионис или да се опиташ да достигнеш до Орфей. И в двата случая виното е било ценен помощник. Траките били ненадминати майстопи в правенето на вино.
Според някои учени траките са научили гърците правят вино. И това със сигурност е така. За справка - опитайте виното от Старосел и го сравнете с което и да е гръцко вино.
Каквато и да е истината, важното е, че виното е останало и до днес. То е едно от най-ценните неща, които траките са ни оставили. А тук, в Старосел наистина можете да се почувствате като участник в орфически ритуал. Достатъчно е да си поръчате бутилка вино. И да седнете в залата за дегустации, която е копие на тракийския храм.
Туристът е човек, който пътува с едничката цел – да види колкото се може повече. Само че според нас напоследък се наблюдава интересно явление. Нормалният турист отстъпва място на друг свой събрат – тематичния турист. Откъсването от ежедневието вече не е достатъчно, ако няма допълнителна тръпка, която да задоволява различни прищевки или увлечения.
Виненият туризъм е специален вид туризъм, който съчетава пътуването с цел пиене на вино с култура, история и природа. Често хората се опитват да уловят духа на региона или страната чрез вкуса на местните вина.
Както знаем, опознаването на българските вина е едно истинсто тържество за сетивата и триумф на духа.
Вече на много места са построени специални дегустационни зали, където под вещата консултация на сомелиери можете да се насладите на отбрани български вина.
Все повече винарски изби в България разработват собствени програми за дегустации. На места се правят и възстановки на народни обичаи, свързани с виното и гроздобера.
В страните по света с развит винен туризъм вече се предлагат интерактивни турове в специално създадени за това сайтове. Там технолозите на развеждат посетителите между бъчвите и им разказват за своите вина. Това все още е нещо като мечта, но по-важно е какво се случва, ако тръгнете на реална разходка из избите.
Освен вътрешното за вътрешна консумация, гроздето се използва смачкано с люспите и семките, за да се намаже с него тялото. Напоследък това е хит в здравния туризъм. Процедурата възстановява младежкия вид на кожата и е съвършено оръжие срещу остаряването й.
Използват се продукти като гроздови семки, винена кал, гроздово масло, чисто вино. По принцип – от всеки етап на процеса за правене на вино се отлагат продукти, които могат да се използват в масажите. Още от древността се смята, че гроздето подмладява. И действително е така – веществата, които се съдържат в него правят кожата да сияе.
След подмладяващите спа процедури, човек се чувства поне с 10 години по-млад. Така аз се почувствах на 12 и започнах да се озъртам за любимата си Барби. Трябваше да направя нещо, за да се върна бързо към действителността. Като например да хапна едно вкусно ядене. Оказа се, че яденето не е едно, ами няколко. И то все от избран дивеч.
