Средната картина

Посветено на Ники Мартинов


Средната картина е съвременно стихотворение, което повече от чудесно описва по-голямата част от днешното общество. С голяма точност и доза ирония, авторът разгръща тъжната картинка на съвременното поколение. В началото на творбата Александър Ангелов ни насочва към средната картина - тази която го тревожи, като изключва - успелите, интелигентните и забогатели младежи, както и бабите реститутки.

Искам да получа среден процент,
естетическия
най-масов коефициент!

Още тук става ясно, че стихотворението се заема с цветущо описание на масовата публика, масовия човек и неговите интереси. Авторът явно не е очарован от обичайния реализъм и е решил да ни предаде негативните си впечатления. Съвсем невинно той ни насочва към групата от хора, които описва, намеква ни за простотата им и ниският морал. Лебедите по таблите на креватите красноречиво говорят за кичозни люде, простреляните сърни, пък, са символ на кощунство и издевателство над природата, като кулминацията в абзаца са обезчестените и захвърлени моми. Те не знам точно на какво са символ, но със сигурност говорят за общество с нисък морал, неуважение към жените и чувствата им. Като една вметка тук, бих добавила, че много от тези моми, грубо наранени и подценени , намериха семейно щастие с чужденци. Явно на красавиците им е писнало да търпят българският и по-общо казано - балкански манталитет и са решили веднъж да се почувстват като принцеси.
Но, да се върнем на цветущия пейзаж от средната картина. Ковьорчетата с извезани сюжети са дълбоко скрити зад бюра и печки, за да се прикрие провинциалното потекло. Вместо тях на показ е благосъстоянието:

-по масите легиони от салфетки;
-във стъклен шкаф накъдрен порцелан;
-и боядисани на едро статуетки;

По всичко става ясно, че в тази картина кичът е качен на пиедестал. Кич, демонстрация на материални възможности и сериозен провинциален полъх. За това говорят гоблените, дипломите и позлатените рамки от варак. Върха на безпомощното съществуване на обществото, което е обект на изследване в творбата на Александър Ангелов са канарачетата и папагалите –отново символ на простотия, бездуховност и еснафлък. По-нататък описанието става по-конкретно и читателят добива много ясна предства за кои хора става въпрос. Многобройните пайети, дантели, ресни, както и аксесоарите - дрънкулки са типични за чалга прослойката. Още в по-горните редове правим асоциации за поп-фолк заведение заради многото салфетки, а пълните и празни гарафи допълват пейзажа. Впиянчените вдовици, както и глупавите такива са типичен пример от обществото на мутрите. Добре знаем, че в повечето случаи баровците с лъскавите лимузини са лесно забогатели с измами , далавери, насилие и мрачни сделки. Дотук добре, но прекалената показност на безмислените им милиони, коли, яхти и какво ли още не доведоха повечето такива индивиди до преждевременна смърт. Отмъщенията, завистта и поръчковите убийства бяха станали неразделна част от ежедневието на мутрите. Сега останаха вдовиците по кръчмите изпивайки света за да забравят униженията и мъката. А останалите тайничко им завиждат за наследствата-купчинки пари –намаляващи с всяка изпита бутилка и всеки нов парцал.
Но да се върнем на средната картина - все пак какво е един поп-фолк клуб без неговия оркестър?
-овчар със флейта;флейта без овчар;
-пастирка на овчарчето другар
Дали пастирката е някоя фолк певица или просто сервитьорка не става съвсем ясно, но разликата не е кой знае колко голяма. Авторът продължава упорито да критикува провинциалният пейзаж. Армаганът от Видин красноречиво говори за дребнавостта и селския произход на хората завладели България. Използвам думата завладели, защото следващият абзац говори за нещо масово и дори качено на пиедестал. Александър Ангелов, хем разочарован от действителността, хем уплашен да не стане неусетно част от нея, заявява, че такава ни е средната естетика. Тъжно, но факт. Остава само, тези които все още сме извън нея да се опитаме да направим нещо смислено за страната си. И колкото и клиширано да звучи да повдигнем по някакъв начин позамрелия български дух, но не с чалга, шампанско и сълзи, а с любов, изкуство, свежи идеи и духовна извисеност!

Нищо не обединява един народ така, както неговият фолклор. Живото доказателство за това е ансамбъла „Овчарска песен” към читалището „Св. Св. Кирил и Методий” в село Дорково. Фолклорният ансамбъл е основан през 1971г. Той се състои от оркестър, танцов състав, мъжка певческа група и женска певческа група, а инструментите, които използват са кавал, гайда, тъпан, тарамбука, тамбура.

Имах уникалната възможност да чуя и видя на живо изпълнение на самодейците. Освен с невероятното звучене ансамбъла ме очарова с красивите си носии, динамичното хоро на девойките и колективният дух на целия състав. След изпълненито им бях абсолютно сигурна, че множеството престижни награди от международни фестивали са напълно заслужени. Родопското село Дорково не би било същото без ансамбъл „Овчарска песен”, защото освен ,че повдигат духа на всички жители в селото и околностите, състава организира и международен фестивал за автентичен фолклор. Местните жители ми споделиха, че по време на фестивала селото им направо разцъфва, хора от цял свят се стичат да чуят автентичният български фолклор, а българите идват да чуят чуждите състави. Всички обаче остават запленени от китното селце и прелестната природа на Родопите.

За тези които още се чудят какво да правят на 14 февруари

Независимо дали сте почитател на Трифон Зарезан-празникът на виното или на Св. Валентин-празникън на влюбените, можете да измислите интересно мероприятие на този ден. Ето и няколко идеи от мен:

Ако сте фен на българската формация с уникален западен саунд-Гравити Ко- не пропускайте шоуто им посветено на любовтта- Gravity Co’s Show in the Night of Love. Събитието ще се състои в Сошал клуб на площад Славейков.

На 14 февруари има и няколко предложения за почитателите на театъра: Малък градски театър "Зад канала" предлагат тематичната постановка Валентинов ден, а театър "София" ще зарадва публиката си с постаноката от Уилям Шекспир- Ромео и Жулиета.

РОМЕО И ЖУЛИЕТА е драма, която прави констатацията, че любовта е смърт. Връзката на любовта със смъртта е тема, непрестанно измъчваща ония, които се вглеждат в дълбините на живота. На върха на екстаза си любовта е съприкосновение със смъртта. С любовта и смъртта е свързано най-голямото напрежение в човешкия живот, отхвърлянето на принудителната власт на всекидневието.

Освен това в месеца на влюбените Театър "София" предлага"Уикенд за двама" на специална цена.

Етно рок бандата- Балканджи пък, подготвя голям концерт навръх празника на любовта и виното - 14 февруари от 18 ч. в кино "Влайкова". Групата официално кани многобройните си почитатели и приятели да отпразнуват заедно излизането на новия им албум „Змей“.

Специален гост на празничната вечер ще бъде Гологан - група за етно рок поезия, в която американката Анжела Родел очарова публиката с умелите си вокали в стил българско народно пеене. В нея се подвизава и Петър Чухов, известен от Субдибула. В чест на Св. Трифон Зарезан, покровител на лозарите и винарите, всеки гост на събитието го очаква чаша червено вино и малък дар за спомен, издържан в оригинален „балканджийски“ стил. Седемте момчета и дамата от групата са предвидили и други изненади, които ще бъдат разкрити малко преди началото на самия концерт.Изпълнявайки най-хубавите си парчета на живо, групата обещава да превърне вечерта в едно специално преживяване за всички, които не могат да си представят света без обич.

Вечерта на така-нареченият Ден на Влюбените – Свети Валентин, ще се превърне в празник не само на всички влюбени и лозари, винари и кръчмари, но също така и на всички ценители на оригиналния и качествен пънк рок и сродните му стилове. Този празник ще се проведе под името St.VALENTINE RIOT и като специални гости на вечерта, за първи път в България ще свирят знаменитата американска банда NO USE FOR A NAME, както и официалният съпорт за европейското им турне Scheisse Minnelli от Германия. Освен тях на сцената на “парти-център 4-ти КМ”, ще се изявяват и още куп български банди: концерта ще бъде открит от младите пънк-рок надежди Rise Above и Perfect Skies, след тях ще продължат вече утвърдилите се мелодични герои Empty Face и ска-реге-рага-рок дружината La Muchedumbre, а непосредсвено преди гостите ще свирят хедлайнерите от българска страна A-moral и Crowfish.

Повече информация на: www.myspace.com/scheisseminnelli

Начало: 17:00 ч. (врати отворени в 16,30)Цена: 20 лв (предварителна продажба) / 25 лв. (на място в деня на фестивала)

Любителите на нощния живот, пък могат да си изберат някое от многото предложения за партита на столичните клубове. Гост в Ялта е любимеца Санди Ривера, а в Червило гостува Мартин Гарсия от Аржентина.

БРЕСТОВИЦА

място с богато културно наследство



История:

По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др.
Запазени са останки от манастира Св. Никола, строен през културния възход на България по време на Търновското царство. Той е опожарен при голямото помохамеданчване през 1666 г., но и до днес в Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно Четвероевангелие от в 17 век, Месецеслов с избрани тропари от 15 век и др. Тези ръкописни страници осветляват и потвърждават предположението, че в манастира Свети Никола са се трудили книгописци, в чиито сърца е горял огънят на великата любов към книгата, а Брестовица е излъчвала книжовна светлина в мрака на робството.
Името на селището е споменато за първи път в турски регистър от 1576 г., където е отбелязано с българското име Бирестувиче, а в по-късно време носи и турското име Дереджикьой.
В историческата литература с.Брестовица не се набива в очи. Обяснимо е. Историографите най-често са привличани от драматични сблъсъци, озарени от пожарища и обагряни в кръв. А Брестовица не е изпепелявана, брестовичани не са слагали глава на дръвник. Но в биографията на столетията, поколение след поколение, брестовичани са залагали всичко срещу всичко – живота срещу правото на народност, на вяра, на свобода и социална правда. С любородие, ученолюбие, бунтарство и трудолюбие Брестовица става твърдина българска пред опасното мохамеданско море, опираща до южната покрайнина на селото.
Зад нейните стени се приютяват онези, които не скланят глава пред османските поробители. Под стряхата на брестовишкото школо елинизмът никога не свива гнездо и учениците слушат уроците само по музиката на българското слово.
Брестовица спасява Левски при една голяма заплаха за живота му. В Априлското и Септемврийското въстания, когато българите слисват света със своята дързост, брестовичани са сред кипежа. През годините на “последния, решителен бой…” стратезите на революцията от София и Пловдив имат винаги в Брестовица база за укритие, материални средства и човешки сили, готови за действие.


Хората тук са живеели край големия римски път Виа Романа свързващ Рим с Константонопол. По този път са се движили войски, търговци, дипломатически мисии, духовници. В мирни години минаващите по пътя са били купувачи на вино, месо, хляб. Търговците са предлагали оръжия, украшения, инструменти срещу храна и вино, носели са със себе си дъха на далечни, богати, непознати земи. Изобилните монетни находки в землището на Брестовица, произхождащи от всички векове, сочени в западни и източни държави разкриват нишките на значителни търговски величини от древността до новите векове.

Стъпил на калдъръма на римския път, местният човек се е чувствал като част от големия живот на своето време. Ако не надалеч, поне до хилядолетния център на културата Филипополис е отивал, обменял, купувал, общувал, възприемал е знания и цивилизованост.
Брестовица е все по оста, очертана от малката безименна река – Дерето, разсичаща селото на две. Улиците се сплитат една в друга, зеленината на дворовете прелива в романтичен губер, покривите на къщите се катерят един над друг.

Любопитно:

Кулата в местността Бряновщица е централна част от чифлика на тъмръшкия властелин Ахмед ага, владеещ 18 села от територията на днешната община Родопи. Тя е свързана с историята на селото по време на турското робство. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец, с неговите зъбести стени, белите му комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват, че тук е царувало робство, че притежателят е бил силен.
Когато са разкопавали около крепостта са били открити стари тръби, по които е вървяла водата към чифлика.
Тази кула е била последната стражева кула между княжество България и Източна Румелия.
Легенда: С тази местност е свързана една легенда, за която казват обаче, че е било реална случка.
На Ахмед ага започнали масово да му измират овцете. Казали му, че може да спаси многобройното си стадо, само ако убие 5-6-годишно момче християнче, да го изгори и да смеси пепелта от тялото му с храната на овцете. Действително е взето такова момче – от Цалапишко. Въпреки извършената жестокост, овцете все пак измери. А от тази трагедия се е родила една много тежка, тъжна песен – Пиле пиле, черно пиле... Пее се за черното пиле, което всъщност е майката на момчето, която идва да го търси. Песента е толкова тежка, сложна и с такива извивки, че никой вече не се наема да я пее. До последно я е пяла една баба от Брестовица, която сега е на 90 години и не е на себе си.

Днес Брестовица е на път да се превърне в интересен туристически обект. Жителите там залагат на винения туризъм и на релакса.В китното селце има някоко винарски изби, като една от тях разполага и с луксозен хотел. Така че Брестовица e ,както място с богата история, така и приятно за почивка и глезотийки курортно селище.

Най-почитаният празник за брестовичани е 14 февруари- празникът на виното или по-точно Трифон Зарезан. Затова и жителите на селото имат специална програма на този ден:

9.30 - 10.30 часа - Празник на Брестовишките изби на площада в с. Брестовица;
10.30 часа - Празнично шествие към лозята
11.30часа - Тържествен водосвет и зарязване на лозята в местността „Бяло Поле” в с. Брестовица