БРЕСТОВИЦА

място с богато културно наследство



История:

По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др.
Запазени са останки от манастира Св. Никола, строен през културния възход на България по време на Търновското царство. Той е опожарен при голямото помохамеданчване през 1666 г., но и до днес в Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно Четвероевангелие от в 17 век, Месецеслов с избрани тропари от 15 век и др. Тези ръкописни страници осветляват и потвърждават предположението, че в манастира Свети Никола са се трудили книгописци, в чиито сърца е горял огънят на великата любов към книгата, а Брестовица е излъчвала книжовна светлина в мрака на робството.
Името на селището е споменато за първи път в турски регистър от 1576 г., където е отбелязано с българското име Бирестувиче, а в по-късно време носи и турското име Дереджикьой.
В историческата литература с.Брестовица не се набива в очи. Обяснимо е. Историографите най-често са привличани от драматични сблъсъци, озарени от пожарища и обагряни в кръв. А Брестовица не е изпепелявана, брестовичани не са слагали глава на дръвник. Но в биографията на столетията, поколение след поколение, брестовичани са залагали всичко срещу всичко – живота срещу правото на народност, на вяра, на свобода и социална правда. С любородие, ученолюбие, бунтарство и трудолюбие Брестовица става твърдина българска пред опасното мохамеданско море, опираща до южната покрайнина на селото.
Зад нейните стени се приютяват онези, които не скланят глава пред османските поробители. Под стряхата на брестовишкото школо елинизмът никога не свива гнездо и учениците слушат уроците само по музиката на българското слово.
Брестовица спасява Левски при една голяма заплаха за живота му. В Априлското и Септемврийското въстания, когато българите слисват света със своята дързост, брестовичани са сред кипежа. През годините на “последния, решителен бой…” стратезите на революцията от София и Пловдив имат винаги в Брестовица база за укритие, материални средства и човешки сили, готови за действие.


Хората тук са живеели край големия римски път Виа Романа свързващ Рим с Константонопол. По този път са се движили войски, търговци, дипломатически мисии, духовници. В мирни години минаващите по пътя са били купувачи на вино, месо, хляб. Търговците са предлагали оръжия, украшения, инструменти срещу храна и вино, носели са със себе си дъха на далечни, богати, непознати земи. Изобилните монетни находки в землището на Брестовица, произхождащи от всички векове, сочени в западни и източни държави разкриват нишките на значителни търговски величини от древността до новите векове.

Стъпил на калдъръма на римския път, местният човек се е чувствал като част от големия живот на своето време. Ако не надалеч, поне до хилядолетния център на културата Филипополис е отивал, обменял, купувал, общувал, възприемал е знания и цивилизованост.
Брестовица е все по оста, очертана от малката безименна река – Дерето, разсичаща селото на две. Улиците се сплитат една в друга, зеленината на дворовете прелива в романтичен губер, покривите на къщите се катерят един над друг.

Любопитно:

Кулата в местността Бряновщица е централна част от чифлика на тъмръшкия властелин Ахмед ага, владеещ 18 села от територията на днешната община Родопи. Тя е свързана с историята на селото по време на турското робство. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец, с неговите зъбести стени, белите му комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват, че тук е царувало робство, че притежателят е бил силен.
Когато са разкопавали около крепостта са били открити стари тръби, по които е вървяла водата към чифлика.
Тази кула е била последната стражева кула между княжество България и Източна Румелия.
Легенда: С тази местност е свързана една легенда, за която казват обаче, че е било реална случка.
На Ахмед ага започнали масово да му измират овцете. Казали му, че може да спаси многобройното си стадо, само ако убие 5-6-годишно момче християнче, да го изгори и да смеси пепелта от тялото му с храната на овцете. Действително е взето такова момче – от Цалапишко. Въпреки извършената жестокост, овцете все пак измери. А от тази трагедия се е родила една много тежка, тъжна песен – Пиле пиле, черно пиле... Пее се за черното пиле, което всъщност е майката на момчето, която идва да го търси. Песента е толкова тежка, сложна и с такива извивки, че никой вече не се наема да я пее. До последно я е пяла една баба от Брестовица, която сега е на 90 години и не е на себе си.

Днес Брестовица е на път да се превърне в интересен туристически обект. Жителите там залагат на винения туризъм и на релакса.В китното селце има някоко винарски изби, като една от тях разполага и с луксозен хотел. Така че Брестовица e ,както място с богата история, така и приятно за почивка и глезотийки курортно селище.

Най-почитаният празник за брестовичани е 14 февруари- празникът на виното или по-точно Трифон Зарезан. Затова и жителите на селото имат специална програма на този ден:

9.30 - 10.30 часа - Празник на Брестовишките изби на площада в с. Брестовица;
10.30 часа - Празнично шествие към лозята
11.30часа - Тържествен водосвет и зарязване на лозята в местността „Бяло Поле” в с. Брестовица