Средната картина

Посветено на Ники Мартинов


Средната картина е съвременно стихотворение, което повече от чудесно описва по-голямата част от днешното общество. С голяма точност и доза ирония, авторът разгръща тъжната картинка на съвременното поколение. В началото на творбата Александър Ангелов ни насочва към средната картина - тази която го тревожи, като изключва - успелите, интелигентните и забогатели младежи, както и бабите реститутки.

Искам да получа среден процент,
естетическия
най-масов коефициент!

Още тук става ясно, че стихотворението се заема с цветущо описание на масовата публика, масовия човек и неговите интереси. Авторът явно не е очарован от обичайния реализъм и е решил да ни предаде негативните си впечатления. Съвсем невинно той ни насочва към групата от хора, които описва, намеква ни за простотата им и ниският морал. Лебедите по таблите на креватите красноречиво говорят за кичозни люде, простреляните сърни, пък, са символ на кощунство и издевателство над природата, като кулминацията в абзаца са обезчестените и захвърлени моми. Те не знам точно на какво са символ, но със сигурност говорят за общество с нисък морал, неуважение към жените и чувствата им. Като една вметка тук, бих добавила, че много от тези моми, грубо наранени и подценени , намериха семейно щастие с чужденци. Явно на красавиците им е писнало да търпят българският и по-общо казано - балкански манталитет и са решили веднъж да се почувстват като принцеси.
Но, да се върнем на цветущия пейзаж от средната картина. Ковьорчетата с извезани сюжети са дълбоко скрити зад бюра и печки, за да се прикрие провинциалното потекло. Вместо тях на показ е благосъстоянието:

-по масите легиони от салфетки;
-във стъклен шкаф накъдрен порцелан;
-и боядисани на едро статуетки;

По всичко става ясно, че в тази картина кичът е качен на пиедестал. Кич, демонстрация на материални възможности и сериозен провинциален полъх. За това говорят гоблените, дипломите и позлатените рамки от варак. Върха на безпомощното съществуване на обществото, което е обект на изследване в творбата на Александър Ангелов са канарачетата и папагалите –отново символ на простотия, бездуховност и еснафлък. По-нататък описанието става по-конкретно и читателят добива много ясна предства за кои хора става въпрос. Многобройните пайети, дантели, ресни, както и аксесоарите - дрънкулки са типични за чалга прослойката. Още в по-горните редове правим асоциации за поп-фолк заведение заради многото салфетки, а пълните и празни гарафи допълват пейзажа. Впиянчените вдовици, както и глупавите такива са типичен пример от обществото на мутрите. Добре знаем, че в повечето случаи баровците с лъскавите лимузини са лесно забогатели с измами , далавери, насилие и мрачни сделки. Дотук добре, но прекалената показност на безмислените им милиони, коли, яхти и какво ли още не доведоха повечето такива индивиди до преждевременна смърт. Отмъщенията, завистта и поръчковите убийства бяха станали неразделна част от ежедневието на мутрите. Сега останаха вдовиците по кръчмите изпивайки света за да забравят униженията и мъката. А останалите тайничко им завиждат за наследствата-купчинки пари –намаляващи с всяка изпита бутилка и всеки нов парцал.
Но да се върнем на средната картина - все пак какво е един поп-фолк клуб без неговия оркестър?
-овчар със флейта;флейта без овчар;
-пастирка на овчарчето другар
Дали пастирката е някоя фолк певица или просто сервитьорка не става съвсем ясно, но разликата не е кой знае колко голяма. Авторът продължава упорито да критикува провинциалният пейзаж. Армаганът от Видин красноречиво говори за дребнавостта и селския произход на хората завладели България. Използвам думата завладели, защото следващият абзац говори за нещо масово и дори качено на пиедестал. Александър Ангелов, хем разочарован от действителността, хем уплашен да не стане неусетно част от нея, заявява, че такава ни е средната естетика. Тъжно, но факт. Остава само, тези които все още сме извън нея да се опитаме да направим нещо смислено за страната си. И колкото и клиширано да звучи да повдигнем по някакъв начин позамрелия български дух, но не с чалга, шампанско и сълзи, а с любов, изкуство, свежи идеи и духовна извисеност!