Чувство за такт




Чувството за такт е комбинация от две неща – вродена чувствителност и усет към емоционалното състояние на другия. За разлика от чувствителността, която или я притежаваме или сме лишени от нея, усета се развива с годините. Развиваме го чрез житейския опит, който натрупваме, чрез новите запознанства, връзките ни с хората и най-вече чрез анализиране на себе си и останалите. Успешната комбинация между чувствителност и усет към другия води до точна преценка в начина по който реагираме (с изказвания и тъй нареченото общуване) на различни сигнали на нашия събеседник. За всички е ясно, че едно от най-важните неща за успешно и смислено съществуване е изкуството да общуваш. За него можем да поспорим дали е вродено или се придобива. Но едно е сигурно –чувството за такт в общуването е като танца между двама танцьори на танго. Ако и двамата са увладели танца добре, те не се настъпват и отстрани движенията им изглеждат хармонични и красиви. И обратното. Така е и при общуването. Важно е да знаем кога какво да кажем или да не кажем, да направим без да нараним или поставим другия в неудобно положение.
Забелязала съм, че много малко хора владеят изкуството да общуват цивилизовано, имат чувство за такт, което до голяма степен се дължи на възпитанието им, умеят да изслушват събеседника си, да не се съгласяват с него и в същото време да поддържат добрия тон и интригата на дискусията. Що се отнася до границата между такта и стадното чувство – тя е наистина тънка, тъй като въпросът не е да се съгласяваш с всичко и да бъркаш това с такт, а именно обратното - да не си съгласен, но да умееш тактично да изразиш мнението си, без по никакъв начин да осмееш или да накърниш опонента си.
Синоними на тактичен са: методичен, умел, сръчен, опитен, похватен, ловък, внимателен, умерен, предвидлив, уместен, целесъобразен, навременен, удобен, вежлив, деликатен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен, дипломатичен. Все прилагателни, които ни подсещат за добрите маниери и възпитание. Лесно е да ги спазваме на наша територия, тоест в родината или мястото където живеем. Проблемът възниква когато отидем на чуждо място, различно и дори екзотично за нас.Тогава нашето възпитание и чувство за такт може да не се вписват в тамошните разбирания за изисканост. Тогава всъщност се появяват така наречените „междукултурни различия”, които затрудняват общуването ни. Това рядко може да се случи между близки народи, защото колкото по-близки са границите, толкова по-близък е и манталитета.
Известният холандски учен Хеерт Хофстеде разработва методика, чрез която достига до пет измерения на националната култура. На базата на разработен въпросник е анкетирана определена извадка от населението на 50 страни и 3 региона. Използвайки статистически анализ, Хофстеде обобщава следните пет дименсии: властово разстояние, индивидуализъм/колективизъм, мъжественост/женственост, избягване на несигурността, дългосрочна/краткосрочна ориентация.
Под властово разстояние се разбира степента, в която членовете на институции и организации с по-малко власт, очакват и приемат неравното разпределение на властта. От проучените страни, тези с най-голямо властово разстояние са: Малайзия, Гватемала, Панама, Венецуела, Арабските държави, на 12-то място е бившата Югославия. Сред тези с най-малко властово разстояние са: Австрия, Израел, Дания, Нова Зеландия. България не попада в това изследване.
Измерението индивидуализъм – колективизъм, според Хофстеде, описва националните култури като съдържащи индивидуалистични или колективистични ценности. Индивидуализмът е характеристика на обществата, в които няма тесни връзки между индивидите; от всеки се очаква да се грижи за себе си и непосредственото си семейство. На противоположния полюс на скалата е разположен колективизмът, присъщ на обществата, в които от раждането си индивидът е интегриран в силни, споени вътрешни групи, които продължават да го защитават през целия му живот, в замяна на безпрекословна вярност. Резултатите от проведените от Хофстеде изследвания сочат, че страните с най-висока степен на индивидуализъм са САЩ, Австралия, Великобритания, Канада. Проявяващи силно колективистични нагласи са Венецуела, Гватемала, Еквадор. На базата на събрания за България емпиричен материал, екипът Ю. Генов - С. Карабельова констатират интересен културен феномен - Българите определено се възприемат като индивидуалисти и отдават значение по-скоро на индивидуалистичните ценности, което обаче в значителна степен се разминава с обичайното поведение. България попада в колективистичната част на континиума. Българинът се стреми към лична изява, но същевременно използва всяка възможност да се „скрие” в колектива, където да “размие” своята отговорност. Българинът е склонен “сам да си бъде шеф”, но предпочита друг да носи отговорност .
Измерението мъжественост – женственост разглежда тенденцията за разпределение на социалните роли по полов признак. Мъжествеността е характерна за общества, в които социалните полови роли са ясно разграничени (т.е. мъжете трябва да се налагат, да са съсредоточени върху материалния успех, а жените да бъдат скромни, нежни и загрижени за качеството на живота). Женствеността е характеристика на обществата, при които социополовите роли се застъпват, т.е. и мъжете, и жените трябва да са внимателни, нежни и загрижени за качеството на живота. Страните с мъжествена култура се стремят към общество на успеваемостта, докато женствените – към социалната държава. Според резултатите получени от изследването, проведено от екипа на доц. Давидков, България попада по средата на скалата, и не може да бъде изцяло отнесена нито към мъжествените култури, нито към женствените. Екипът Генов –Карабельова стига до извода, че изследваните у нас лица са с преобладаващи женски нагласи.
Последният критерии е този за избягването на несигурността. Това измерение установява степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от непознати или несигурни ситуации. По този критерий, България е по-близо до страните с по-висока степен на избягване на несигурността. Културите с висока степен на избягване на несигурността възприемат различното като опасно, докато за тези с ниска степен на избягване на риска, различното е забавно. За културите с по-високи стойности по този показател, са характерни повече стрес в работата, резистентност към промени, по-малко рискови начинания, ясна йерархична структура в организацията, спазвана от всички.
Мостът между националната култура и организационната култура са мисленето, поведението и ценностите на хората. Познаването на собственото различие в културно отношение осигурява възможността, да бъдат идентифицирани факторите, които спомагат или затрудняват общуването. Опознаването на собствената организационна култура и опознаването на други организационни култури на практика води до това – умението да работим заедно, т.е. как да свършим работата заедно.
След всички споменати междукултурни различия остава да отбележим, че понякога е много трудно да си тактичен на чужда територия. Разбиранията и ценосттите на народите понякога са толкова различни и дори съвсем противоположни, че е почти невъзможно да имаме уместно поведение. Но да оставим междукултурните взаимоотношения настрани и да се фокусираме върху междуличностните такива. На работното място, между приятели, на публични места или където и да било, е важно да притежаваме чувство за такт. То е комбинация между отлична обща култура, добро възпитание, но и още нещо, което го владеят само най-специалните хора. Ти такъв ли си?