Чувство за време



Времето е понятие, измислено от хората и всъщност не съществува. Деленето на дни, минути, секунди и прочее е създадено, за да улесни човешкото съществуване и да внесе ред и точност сред хората.Теоретично дори и дните и нощите не съществуват, защото ако пътуваме със самолет непрестанно, бихме могли да се намираме както в един постоянен ден, така и в нощ. На това място ще спомена и полярните дни и нощи на някои райони. Краткото слънцегреене в Скандинавските държави не пречи на режима на хората и на нормалното отмерване на дни и нощи.
Човечеството е изобретило часовника още в най-древни времена. Слънчевият часовник например, е часовник, който измерва времето по изменението на дължината на сянката на стрелката и движението ѝ по циферблата.Тези часовници се споменават дори в Библията. Те са познати на хората от древни времена.А часовникът, малкият преносим часовник, който днес всички ние смятаме за вещ, чието присъствие се разбира от само себе си, е бил изобретен през 1511 г. Изобретяването на часовника означавало, че ще е много по-лесно за хората да идват точно на срещите, което улеснило сферите на дейност от всякакъв вид. Максималната ефективност на работното място, независимо дали то е кантора, колеж или фабрика, зависи от синхронизираната дейност, а тя – много често от всеки, който носи часовник. Всъщност, трудно бихме си представили живота без часовници.
Забелязала съм, че има хора, които са с обърнат режим. Често те работят в нощни клубове, като бармани, танцьори, диджей, нощни охрани, дежурни и други. Тези хора живеят не когато грее слънцето, активната част от живота им е през времето, което наричаме нощ. Все пак, хората с така наречените сериозни професии се съобразяват с общоприетото време и то никога не им стига. Гонят го, опитват се да го надхитрят или да го оползотворят масимално добре.
Забелязала съм, че когато имам повече ангажименти разпределям времето си по-добре, а когато съм в период на почивка често се замотавам и не мога да се организирам за нищо. Напоследък се плаша от точността си, то не е лошо, но в повечето случай ми се налага да чакам, защото другите почти винаги закъсняват. Точността се дължи на добро възпитание, на чувство за време и на адекватност и присъствие.
Повечето невробиолози твърдят, че човек има силно заложено чувство за време и ако съумеем да го използваме правилно, то може да помогне при лечението на редица заболявания. Попаднах на няколко статии в които се говори за Дин Буономано и неговите колеги от университета на Калифорния в Лос Анжелис, които дават едно добро обяснение защо човек усеща хода на времето, дори когато няма пред себе си часовник.
Ако човек се лиши от ориентирите във времето (от съвременните часовници до природните - като движението на Слънцето например), той все пак ще може да фиксира хода на времето при това с доста голяма точност. Наистина, ако нямат часовник, някои хора грешат при определянето на интервал от 5 минути. Но загадката е не защо човек греши с няколко минути, а фактът, че човек “вътре в себе си” усеща неговия ход. До този момент в науката бяха изказани различни предположения за това: от сърцебиенето до “вграден часовников механизъм” в мозъка, който условно измерва времето и задава биологичния ритъм. Дин Буономано твърди, че функцията за усещане хода на времето е разпределена в целия мозък: “За нея няма някаква специфична област и тя работи доста своеобразно. Ако хвърлите камък в езеро, движението на водата ще бъде подпис, говорещ за времето на падането. Колкото по-далече отиват вълните, толкова повече време е минало”. Според учения, всеки външен сигнал, звук, светлина, сензорно усещане предизвиква реакции между клетките на мозъка. “Всяка реакция оставя подпис, който позволява по цялата мрежа от клетки да се кодира времето на дадено събитие”, уточнява той.
Освен това вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът е този, който регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите от научно изследване показват, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник.
"Бяхме изненадани, но се оказа, че последиците са сериозни. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените", казват учените.
Така или иначе времето тече по един и същ начин, независимо как го усещаме. Десет минути са си десет минути. Някой може да ги усети като миг, друг като цяла вечност. Ако усещането ти за време обаче постоянно се мени, това означава, че не винаги си в него. Тоест, не винаги изживяваш момента пълноценно, не му се отдаваш до край, имаш скрупули или просто не си там. Ако не си във времето, то няма да те чака, няма и да се върне.Ако на рожденния ден на близък човек мислиш за свои проблеми, не се забавляваш и не си в ситуацията, то по-добре въобще да не присъстваш. Човек трябва добре да знае за какво е на този свят, какво всъщност прави в дадения момент и как да присъства във времето напълно и безкомпромисно. Ако пренебрегнеш тези истини, рискуваш да се объркаш, да си недоволен и сам да не можеш са се анализираш. А ако сме напълно отдадени на момента, на мястото и ситуацията, то и времето ще е с нас и винаги ще тече по един и същ начин. Всеки иска да бъде на точното място и в точното време, за да намери своето място и своето време.
Някой ще кажат, че е невъзможно винаги да усещаш времето по един и същ начин, но според мен е възможно. Защо ли докато чакаме някого, винаги се изнервяме и усещаме как времето почти е спряло. Ако в същия този момент се абстрахираме от чакането, приемем го за даденост и го оползотворим по-абстрактен начин, освен че ще спестим нерви, ще усетим и времето в нормалния му ход.
Попаднах на една интересна теория в сайт, предназначен предимно за мъже. В статията се разказва за Космоса и дали наистина там се старее по-бавно. В подкрепа на това твърдение, авторът е вмъкнал специалната теория на относителността. Примерът е следния: за всеки два часовника, които се движат един спрямо друг, е вярно, че ако сме в системата на единия, ще ни се струва, че другият върви по-бавно. Това е при условие, че двете точки се движат с еднаква скорост една спрямо друга по време на наблюдението – например ако едната е човек, застанал на Земята, а другата е човек, движещ се в Космоса с висока скорост. В този случай, за човека на Земята часовникът на другия в Космоса отмерва по-бавно времето. Но всичко е относително – реално времето и в двете системи си тече с обичайната скорост. Просто едното тече по-бавно спрямо другото.
Другият вид забавяне на времето е наречено „гравитационно забавяне”. За разлика от първото, то не е относително и не зависи от това къде се намираме. Затова, ако един човек с часовник стои на Земята, а друг човек с часовник е на върха на висока кула, и за двамата часовникът на Земята върви по-бавно.
Не съм голяма почитателка на фантастиката, така че ще се върна в нормалния живот и за финал ще махна всички „ако”-та, които затрудняват изследването на тази така или иначе трудна и необятна тема. Времето може да се разгледа от много страни, но това, което ни върши работа за да го разберем, е нашето си време - това „тук и сега”. За да сме пълноценно-присъстващи в него, трябва да го усетим, да сме част от него и да се чувстваме комфортно в него. Да не се опитваме да го прекрояваме и модифицираме по наш модел, а просто да сме на точното място по точното време и това да се усеща с всяка вибрация на тялото, във всяка прашинка наоколо. И най-важното –никога да не съжеляваме за изгубеното време - защото такова не съществува.