неделя, 25 януари 2009 г.








Ако обичате приключенията-











научете нещо повече за:







ФОРТ БОЯР



По света има милиони любители на приключения, които мечтаят да попаднат на "Форт Бояр", но в непревземаема крепост се влиза само с покана. Тя трябва да бъде отправена от самия господар на Форта, Мосю Рошел. Принципът на подбор е прост: Мосю Рошел избира популярна личност от дадена страна и й дава възможност да събере отбор, с който да преодолее предизвикателствата на крепостта.




От България до Форт Бояр най-лесно се стига с около три вида транспорт – въздушен, наземен и морски. Форт Бояр се намира в Бискайския залив, в близост до град Ла Рошел. За почитателите на Дюма – баща това име е емблематично. Те вероятно си спомнят как тримата мускетари защитаваха крепостта от хугенотите, докато обядваха и си водеха тайни разговори. Само че, повечето неща в тази книга са измислица, с изключение на Кардинала, но за него ще стане дума малко по-късно.
Иначе Ла Рошел се намира на 480 км. от Париж. Но благодарение на високоскоростните железници TGV, до него се стига за по-малко от 3 часа. В Ла Рошел живеят двама българи, около 80 000 французи и малко англичани.

Площта на Бискайския залив е около 200 хиляди квадратни километра – почти двойно колкото България. Всъщност, когато посетите Франция, трябва да промените мащабите си на мислене, защото те са грубо казано около 10 към едно, спрямо българските.
Най-голямата дълбочина, измерена в залива е около 5100 м. В него се вливат реките
Лоара и Гарона. Думата, която характеризира залива е буря. И то често. Друго характерно нещо за Бискайския залив е, че приливите там са с височина до 6,7 м. Горе-долу това се равнява на третия етаж в българските панелки. Основни пристанища - Бордо, Брест, Сан Себастиан, Билбао. Името му произхожда от баската провинция Биская.


Климатът в Ла Рошел е мек, въпреки, че се намира по-насевер от Стара Загора, да речем. Това се дължи на факта, че оттам минава Гълфстрийм.
На същата ширина се намира град Квебек и Монреал в Канада, където е доста по-хладно и хората избягват да ходят по къс ръкав и да карат колела.
В Ла Рошел най-голямата забележителност









са –кулите.Входът към старото пристанище бил отбраняван от две масивни кули от 14 век. Петстенната кула Сен Никола, по-голямата от двете е импозантно съоръжение с назъбени стени и централна кула. Отсрещната кула се нарича Тур де шане. Наричали са я така, защото през нощта са слагали тежка верига между кулите, за да затвори пристанището. През 15 век е построена третата кула - the Tower de la Lanterne, има кръгла основа издигаща се на осемстенна спирала е построена като фар.

3 коментара:

  1. Страхотна архитектура има тази постройка, на форта, наистина тя оживява благодарение на хората там, независимо дали са затворници или играчи, в ролята на търсачи на силни усещания, в наши дни! Усещането от нея е като съчетание на гладиаторска арена и манастирска обител, даваща изява на физическата подготовка и интелектуална извисеност, съответно.
    Съвременна територия за водене на “военни” действия с античен аромат. Някога проливана безсмислено човешка кръв, докато пролятата сега доказва силата на разума.
    Какво имам предвид – това е, че понастоящем е немислимо провеждането на военни действия в съвременните човешки общества, затова е необходимо да излезе на показ едно друго съперничество, освен класическата форма на спортните изяви, където професионализма спира порива на обикновенния човек да види себе си в едно изпитание на силата, съобразителността и духа си! Това са игрите. А основният елемент – играта е в най-общият и широк смисъл вътре във всяко едно човешко начинание. И ненапразно немският поет Фридрих Шилер казва – Човекът е напълно човек, само когато играе! Още от най-ранни години казваме, че детето играе, но разликата между възрастните и децата е само в размера на техните играчки! А играта или всяка играчка, преследва някаква конкретна цел – която в най-общият си вид е представа за околният свят, в който живеем. С какво си играем, докато някой друг си играе с нас, това е тема на разговор в частен кръг, а тук става въпрос за игри, заемащи цетралното телевизионно време на едни от най-наблюдаваните станции, казвам набюдавани, защото невсеки наблюдател гледа или още по-малко вижда това, което е предвидено да се внуши. PR знаят това. Добре, но знаят ли Те, че човек най-добре вижда, когато е със затворени очи... неказвам че, задължително по-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш само. Защото само, когато затвориш очите, ще поискаш да видиш или не, този един път... Така и аз гледах този път, за първи път това забавление “Форт Бояр”!
    Хората в него, както и да са подбрани, трябва несамо да разбират, но и да усещат мисията си на едно такова представление – за едни материал за лъскав и повърхностен чиклик, а за други внимателно поддържан и подбран генофонд.
    Съпричастността към спонтанната радост от успеха е показателна, към коя група принадлежим...
    -----------------------------------------------
    ПП. Кардинал Ришельо, в кое състезание или серия ще се появи, след като за него ще стане дума по-късно!? Може би на финала ;) или?
    -----------------------------------------------

    ОтговорИзтриване
  2. Имам намерение да пусна още една статийка за Форта. В нея ще включа още информация за Кардинала, както и любопитни истории за крепостта, състезанията и екипите :)

    ОтговорИзтриване
  3. Супер! :)
    За вторият двубой на вторият ни отбор, само няколко думи за победителите, защото тях няма как да съдим...
    А главата на Наката, така се движеше в най-голямото изпитание на играта, че напълно можеше да притежава приза “Златен Финес” – на името на известен френски артист, когото единствено можеше да бъде притеснен ;) като се вози от монахиня в кола или мотоциклет с кош… Луи дьо Финес!
    А за построяването на кулата, наистина причината за падането й беше приближаването на фигурата на противниковият играч, защото баланса на такова произведение на изкуството зависи изключително много от наличието и на най-малките въздушни течения... в случая приближаващото се тяхо увеличава въздушното налягане, което води до движение на въздуха и друг факт, защо неможем да убием комар кацнал на стена с ръка, която се движи със скорост равна на движението на предизвиканото увеличено въздушно налягане, защото самата въздушна струя отнася надалеч малката твар, преди да я достигнем... а устойчивостта на двете е почти съизмерима.
    В такива изпитания, частите от секундата са решителни, които проверяват владее ли духа своите способности, защото в крайна сметка: Лесно е да се отдадем на стихията, по-трудно и отговорно е да я овладеем!
    Бон шанс, търсачи на приключения! :)

    ОтговорИзтриване