Посетете Боянската църква
Ако сте решили да се разходите в подножието на Витоша задължително трябва да посетите Боянската църква.Тя е включена в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
Църквата е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
През средните векове - периода на І Българско царство, в района на Средец е имало 35 крепости и селища. Защитената област, разпростираща се върху северните и западни укрепени склонове на Витоша, е включвала две основни крепости - Средец и Перник. Между тях е имало връзка, минаваща през Момина скала, която е била основна част от Боянската крепост. Средец е бил главен център на важна военна и административна област и е имал съществено комуникативно значение. Около града, разположен в полето, е имало три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал укрепленията по склоновете на Витоша. Една от тези крепости е била Бояна.
Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на схемата на крепостта. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в рамките на укрепено селище, което е осъществявало връзката между Средец, Перник и други укрепления наоколо и е охранявало пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южният подход към Софийското поле. Тази църква е единственото оцеляла до наши дни част от Боянската крепост.
Архитектура
Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква - източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.
Най-старата част - източната датира от времето на Боянската крепост. Тя е малка, почти кубична, кръстокуполна църква. Изградена е от тухли. В план представя равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.
Втората част е двуетажна сграда, долепена до западната фасада на старата църква. Според запазения надпис върху северната страна на долния етаж църквата е съградена и изографисана със средства на севастократор Калоян и жена му Десислава през 1259 година (тогава е изписана отново и старата част на църквата). При градежа са използувани тухли и камък. Представя семейна църква - гробница, като е свързана архитектонично и стилово със старата сграда. Приземието, посветено на св. Никола е сводесто, правоъгълно и служи за притвор на старата църква, a етажът над него е кръстокуполен параклис, посветен на св. Пантелеймон.
Третата, най-западната част, късна пристройка от 1882 г., представлява двуетажен притвор и няма художествена стойност.
Стенописи
Значението на Боянската църква като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи. От стенописите на първата църква е запазено малко, при изграждането на втората, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Името на художника не е известно – наричан е просто Боянския майстор. Образите са реалистични и жизнени. Във втората църква са изписани образите на Христос, на традиционните библейски и евангелски сцени, фигури на светци. Има портрети на севастократорската и царската двойки и те са представени в цял ръст. Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. Те са облечени в тържествени облекла, лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най красивия женски образ от епохата. Калоян поднася модел на църквата към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. Параклисът на втория етаж е посветен на Свети Панталеймон. Цар Константин и царица Ирина са с корони и златовезани дрехи. Царят държи в ръцете си златен скиптър.
Боянските стенописи от 1259 г. Са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.
Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа.
С оглед на безопасността на стенописите, в Боянската църква могат да влязат едновременно само 10 души, като 2 от тях са служители на музея. Климатичната инсталация е ограничена само до 10 души. Но то всъщтост повече не могат и да влязат, без да се допрат до някой от безценните стенописи.
През 1979г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Боянска църква е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.
Черквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.
Църквата е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни, свидетелстващи за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство.
През средните векове - периода на І Българско царство, в района на Средец е имало 35 крепости и селища. Защитената област, разпростираща се върху северните и западни укрепени склонове на Витоша, е включвала две основни крепости - Средец и Перник. Между тях е имало връзка, минаваща през Момина скала, която е била основна част от Боянската крепост. Средец е бил главен център на важна военна и административна област и е имал съществено комуникативно значение. Около града, разположен в полето, е имало три концентрични пръстена от крепостни стени. Първият от тях е включвал укрепленията по склоновете на Витоша. Една от тези крепости е била Бояна.
Оскъдните археологични данни не дават възможност за възстановяване на схемата на крепостта. Останките показват, че Боянската църква е била разположена в рамките на укрепено селище, което е осъществявало връзката между Средец, Перник и други укрепления наоколо и е охранявало пътя между склоновете на Витоша и Люлин, който е южният подход към Софийското поле. Тази църква е единственото оцеляла до наши дни част от Боянската крепост.
Архитектура
Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква - източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХІІІ в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХІV в. от камък и стои твърде чуждо към другите две. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.
Най-старата част - източната датира от времето на Боянската крепост. Тя е малка, почти кубична, кръстокуполна църква. Изградена е от тухли. В план представя равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.
Втората част е двуетажна сграда, долепена до западната фасада на старата църква. Според запазения надпис върху северната страна на долния етаж църквата е съградена и изографисана със средства на севастократор Калоян и жена му Десислава през 1259 година (тогава е изписана отново и старата част на църквата). При градежа са използувани тухли и камък. Представя семейна църква - гробница, като е свързана архитектонично и стилово със старата сграда. Приземието, посветено на св. Никола е сводесто, правоъгълно и служи за притвор на старата църква, a етажът над него е кръстокуполен параклис, посветен на св. Пантелеймон.
Третата, най-западната част, късна пристройка от 1882 г., представлява двуетажен притвор и няма художествена стойност.
Стенописи
Значението на Боянската църква като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи. От стенописите на първата църква е запазено малко, при изграждането на втората, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Името на художника не е известно – наричан е просто Боянския майстор. Образите са реалистични и жизнени. Във втората църква са изписани образите на Христос, на традиционните библейски и евангелски сцени, фигури на светци. Има портрети на севастократорската и царската двойки и те са представени в цял ръст. Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. Те са облечени в тържествени облекла, лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най красивия женски образ от епохата. Калоян поднася модел на църквата към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена. Параклисът на втория етаж е посветен на Свети Панталеймон. Цар Константин и царица Ирина са с корони и златовезани дрехи. Царят държи в ръцете си златен скиптър.
Боянските стенописи от 1259 г. Са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.
Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа.
С оглед на безопасността на стенописите, в Боянската църква могат да влязат едновременно само 10 души, като 2 от тях са служители на музея. Климатичната инсталация е ограничена само до 10 души. Но то всъщтост повече не могат и да влязат, без да се допрат до някой от безценните стенописи.
През 1979г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Боянска църква е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.
by Николай Диновски
текст: Богомил Гудев
Във ранната утрин пропява камбана
и буди старите спомени.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони -
прости икони, тихи и бедни, ликове бледи,
родени в легендите.
Сред тези ликове добри
Сред тези ликове добри
на хора някога живяли
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло - там се поспри.
И хората бавно прииждали в храма,
И хората бавно прииждали в храма,
глави пред него навеждали.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони -
прости икони, тихи и бедни,
ликове бледи, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
Сред тези ликове добри
на хора някога живяли
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло - там се поспри.
Тоз пламък сенките плете
Тоз пламък сенките плете
и древна истина разкрива:
в добрите майчини ръце дете заспива.
Адрес: кв. Бояна, ул. “Боянско езеро” № 3Работно време: 9.00 - 17.00 ч.; почивен ден понеделник
Интересен поглед в публикацията!
ОтговорИзтриванеФакт е, че Витоша е енергиен център и крие извори с жива вода!