Дехуманизация на изкуството

Ортега-и-Гасет

Естетически есета

Книгата „Естетически есета” е съставена от Исак Паси през 1984г., в нея са избрани само двайсет, сравнително кратки есета, от публицистичното творчество на испанския философ Хосе Ортега-и-Гасет. Съставителят на книгата е представил онези есета, които са му се сторили най-скандални, провокативни и различни, есетата- показващи възгледите на Ортега за красотата, за изкуството и най-вече за мястото на изкуството в цялостния социален живот. И макар ,написани преди близо 100 години, естетическите есета на Орега-иГасет звучат ужасно актуално и в наши дни, именно заради това се спрях на тази книга.А конкретната глава „Дехуманизация на изкуството” избрах, защото уникалния начин по който е представено изкуството там ,ме кара да потръпвам, да се замислям и само да се възхищавам на гениалността на автора.
Главната идея на Ортега е да убеди своите читатели, че в изкуството не би трябвало да има човешка намеса. Всякакъв вид чувства са забранени, за Ортега изкуството трябва да е „ярка светлина” и „озарение за интелекта” , а не някоя сладникава мелодрама. Авторът се изказва доста смело, като нарича цялата музика от Бетховен до Вагнер- мелодрама. Хосе Ортега отрича музиката на Вагнер, защото чрез нея ,композиторът е изразил лични чувства, а както вече споменах при истинското изкуство, всичко човешко е забранено! Според Ортега, Вагнер е вплел в „Тристан и Изолда” своето прелюбодействие с Матилде В., като така ,по нечестен начин ,се е възползвал от благородната слабост на човека да се оставя да бъде заразен от радостите и мъките на ближния си. Друго определенение ,което авторът използва за музиката на Вагнер е, че ”...композиторът е изграждал големи постройки от звуци върху собствената си автобиография...” За да потвърди тови си изказване,Ортега се опира на цитат на Ницше, който гласи: „В музиката, страстите се наслаждават на самите себе си!” Или казано от Ортега: „Единственият начин да се предизвика естетическо удоволствие е бил заразяването.” За съжаление обаче, това заразяване не е от духовно естество, а е чисто и просто механична реакция на човека, подобна на настръхването. Естетически погледнати плачът и смехът са измама, според автора красотата поражда само усмивка или меланхолия и по-добре е ако не присъстват. В подкрепа на написаното Ортега отново си послужва с цитат на известен философ от миналото, помощникът този път е Маларме, който казва „ Съвършенството винаги и излъчва студенина.”
Ортега-и-Гасет е убеден че изкуството не трябва да бъде за масата, а тъкмо обратното, според автора изкуството трябва да е елитарно, да го разбира само най-духовно извисената част от обществото. За него всяко нещо което се стреми да бъде духовно, а не меланхолично, трябва да притежава характер на осъзнато разумно и мотивирано. За пример тук е посочена неоправданата и шумна веселост на пияния. Това е неразумна и сляпа наслада, за разлика от осъзнатото задоволство на спечелилия на лотария. Късметлията се радва на нещо определено, неговата радост е зряща и черпи живот от своята мотивация. Чрез тези расъждения авторът се опитва да докаже, че красотата на музиката няма нищо общо с романтичната разнеженост.Че вместо човек да се наслаждава на художествения обект,той се наслаждава на самия себе си, творбата е само причината, алкохолът на неговото удоволствие. С тези си смели разсъждения авторът обяснява, че за да се види едно изкуство е необходимо разтояние.
Ортега напълно подкрепя съвремения човек и това ,че при него се надига отвръщение към човешкото в изкуството. Тук тезите които защитава автора са много смели и интересни. Той дори с и задава въпроса „Дали е отвръщение към човешкото, към действителността, към живота, или е по-скоро тъкмо обратното: преклонение пред живота и погнуса, предизвикана от това, че го виждаме смесен с изкуството, с нещо толкова второстепенно, каквото е изкуството?’ Объркващо е, нали? Как можем да наричаме изкуството второстепенна функция, божественото изкуство,слава за цивилизацията....
След многобройните критики отправени към изкуството ,естествено идва ред и на тези, на които Хосе Ортега-и-Гасет се възхищава, първия споменат е Дебюси. Той се харесва на автора, защото е успял да изтръгне от музиката личните чувства. И въпреки че още при Вагнер, човешкият глас престава да бъде протагосист и е заместен от оркестъра, това не е достатъчно. Лигавата и мелодраматична музика на Вагнер не може и да се сравнява с гениалната, сложна и завладяваща музика на Дебюси. Вече без да се опияняваме или да плачем, можем да слушаме музиката спокойно.
Лично аз аъм закърмена с класичеака музика, моята покойна баба- Славка Славова, винаги купуваше абонамент за зала „България” , за кончертите на българскта филхармония. Още тогава, като съвсем малка успявах да открия разликата между сълзливата и мелодраматична музика на Моцарт и уникалното звучене на Малер. Винаги музиката на Малер ми е въздействала по по-осбен начин, усещах ясното послание на музиката, нейната организираност и дълбочина. И както казва Ортега това е новата епоха в музикалното изкуство.Тези негови твърдения звучат толкова актуално и днес, нима ужасната чалга превзела с гръм и трясък страната ни не е музика подчинена само и единствено на най-нисшите чувства на човек, на страстите и емоциите ,и разбира се алкохола. Младите хора в България са се оставили да бъдат манипулирани с тази , пошла и арогантна субкултура, сякаш от десетилетия, ние българите не сме сътворили нищо стойностно, или дори да сме, всичко такова потъва в невидение, защото просто няма кой да го оцени.И това е тъжно. Лично аз съм фен на хаус течението, защото в тази музика се усеща разитие, някой не могат да я разберат, например баба ми, която е пианистка,тя чува от хауса само тропане и бумтене и винаги ме моли да го намаля, но за мен тази музика е изключително интересна и провокативна, в нея откривам послание, някои диджеи дори миксират класическа музика с много цигулки, пиано и саксофони. Естествено не мога да нерека тази музика изкуство, но със сигурност е най-креативната и стойностна, която може да се чуе в днешното време, поне според мен. Но да се върнем към дехуманизация на изкуството и Ортега-и-Гасет.
Този път авторът задълбочава разсъжденията си, като обяснява,че винаги когато изкуството има общо с реалноста, то просто не става.Тук Ортега се пехвърля от музиката към поезията. За пример той дава Маларме, като основоположник на освободената от чувства поезия. Той сравнява творчеството му с полет. Друг автор цитиран от Ортега е Бодлер, за него казва ,че е успял да образува, около човешкото ядро, една блестяща фотосфера, съставена от най-фина материя. И въпреки да одобрява поезията му, Ортега отново критикува. „Но това сияние се е появявало съвсем случайно. Поетът винаги е искал да бъде човек.” Според испанския философ целта на поета трябва да бъде, да създаде един въображем континент, различен от реалното.Тоест: Живота е едно ,а поезията нещо съвсем друго. За пример , отново, дава гениалния Маларме, който е успял да заличи всякакъв отзвук на живота и е поднесъл неземни образи, пораждащи неземна наслада. Поезията трябва да разгръща въображението ти, всичко да е недоисказано, за да имаш повод да се замислиш и да донапишеш прочетеното. Ако в пезията на Маларме има „жена”, тя е „никоя жена”, ако удари някакъв час, „този час не е одбелязан на циферблата”. Така поетът ни освобождава от човешката ни обвивка.
През цялото време, авторът подкрепя младото изкуство, което се развива с шеметна бързина, той одобрява произведенията , при които източник е есетическата чувствителност. И е убеден, че въпреки многобройните направления, на които се е разбило модерното искуство, качествените школи успяват да се обединят, именно благодарение на тази нова естетическа чувствителност. За да докажа твърдението си, Ортега цитира Аристотел: „Още старият Аристотел отбелязва, че различните неща се различават по това, по което си приличат, тоест по общото в тях.” Още в началото на есето става ясно, че за да сравним една картина от 1860, с друга от нашето съвремие, е необходимо само да съпоствим предметите изобразени в двете картини. Веднага забелязваме, че художникът от 1860 се е старал да изобрази предметите максимално реални, докато при модерното изкуство, ни е трудно да разграничим , добре познатите ни -от ежедневието-предмети. Хосе Ортега-и-Гасет е краен във всяко свое изказване, той се възхищава на модерните творци, защото са си поставили дръзката цел да обезобразят действителността и да унищожат човешкия й облик. Тоест да я дехуманизират. Художникът от 1860 е твърде буквален и скучен, с неговата картина бихме могли да живеем, докато с нещата изобразени в модерната картина, е невъзможно да се живее. Там липсват мостовете и корабите, които биха ни пренесли в нашия привичен свят. Целта на съвремения художник е да накара човека, който съзерцава творбата му , да се опита да намери нова форма на контакт,съвсем различна от обичайната връзка с нещата. Налага се да измисляме и изобретяваме непознати действия, съответстващи на тези необичайни фигури. Така се пренасяме в един нов свят, лишен от чувства и страсти, този нов свят идва на мястото на естественият и поражда у човека на изкуството, когото носим в себе си, вторични чувства, които автора нарича: истинска есетическа наслада. Ортега се застрахова от чужди мнения, че лесно бихме могли да постигнем такъв резултат, ако пренебрегнем изцяло тези човешки форми, кото предварително пояснява, че това е неусъществимо. Защото изкуството, което той поставя на пиедестал ,е нечовешко не само защото не съдържа човешки неща, но и поради това, че то е акт на дехуманизация. Новото изкуство , както неколкократно споменах, има за цел да унищожи човешкия облик, но не трябва да се рисува нещо съвършено различно от човек. Както при поезията и тук всичко трябва да е недоизказано: ако има човек, той трябва най-малко да прилича на човек, ако има къща, тя трябва само да наподобява къща. Това вече е триумф над човешкото, това е една очевидна победа, която показва сразената жерва. Затова, за да се създаде нещо, което да не е копие на естесвеното, но въпреки това да притежава някаква реалност, се иска най-висша дарба. По-нататък авторът обобщава, че животът е жалък, ако в него не напира могъщо желание да рзшири границите си.
Някакси много ми допада теорията на Орега-и-Гасет, за мен изкуството трябва да бъде точно такова, каквото го описва авторът. Изкуството трябва да е на границата между човешкото и извънземното. То тябва да е елитарно и да не може да се оцени от всеки средностатистически гражданин. Само хората на изкуството , тези с усет към естетиката и унаикалността да могат да го разберат. Духовно извисен човек е този, който позволява на душата си да лети и да се храни с уникалните произведения на изкуството предоставени ни от истинските творци, от гениите, които създавайки своето изкуство, за миг са забравили , че са хора.