"Какво и как искам да чета през 21 век"
Определено смятам да наблегна повече на четенето през идните години на нашия век, защото напоследък това което чета е свързано главно със заданията ми в университета или със сценариите които уча в работата.
В това динамично време рядко ни остават свободни минути за традиционно четене-такова каквото го познават родителите ни и прародителите ни. За тях четенето е било наслада, удоволствие, опознаване на литературни стилове. Днешното поколение обaче би определилo четенето като задължение, губене на време или просто ограмотяване. Ако ми потрябва дадена информация несъмнено ще се обърна за съвет към негово величество – Гугъл. Така ще постъпят и около 90 процента от младежите в България, а може би и в всички останали развити страни. За добро или за лошо това е факт, факт е и че библиотеките седят празни. Затова и учените измислят всевъзможни заместители на книгата. Едно от най-новите такива творения е електронната книга. Тя е устройство, с помощта на което можем да четем книги в електронен формат. Можем да заредим в нея любимите си романи, да ги носим със себе си и да ги четем, където си пожелаем. Например на опашката, в автобуса и винаги, когато не искаме да губим времето си напразно. Вече съществуват безбройни електронни библиотеки, където могат да се свалят огромно количество разнообразни книги. Самите устройства, макар и не големи, са много удобни, защото са създадени специално за четене на книги и притежават всички необходими функции за това. Дотук добре, но може ли тази електронна книга да замени усещането от истинската книга? Това лято прочетох „Биографията на Чехов” написана безкрайно увлекатено от Анри Троя, носех книгата в плажната чанта, закопавах я в пясъка и отвреме на време даже я поливах с плажно мляко. Ако това беше електронна книга отдавна да се е развалила. Представете си освен телефон, фотоапарат, лап-топ и камера към колекцията от техника да прибавим и електронна книга. Аз лично предпочитам традиционната, допада ми прелистването, отбелязването и това че не можеш да смениш шрифта.
"...печатната книга, въпреки че е първата масова медия, ще принадлежи все повече на културните елити, ще се превръща в знак за духовно благосъстояние. И така социализацията й през новото столетие, макар и отдалеч, ще напомня времето преди Гутенберг – на ръкописните книги-фетиши.Разстоянието между четящия и нечетящия човек?- Една седемнадесета от милиметъра – колкото дебелината на напечатания лист хартия. Проблемът е, че тя е напълно достатъчна, за да предпази нечетящия от четящия човек, но не и обратното." Това е мнението на Г.Лозанов в "Голямото четене" и аз напълно го споделям.
Най-важното все пак е какво четем, а не как го четем. Текстовете с висoка литературна стойност си отават такива и на монитора на компютъра и на екрана на електронната книга. Когато имам свободно време и разбира се желание да прочета нещо стойностно се обръщам за съвет към майка ми. Тя е прочела страшно много книги и винаги ми дава най-адекватните съвети за това какво да чета. Може да си прочел много като количество, но само сапунени романи –равностойни на сериалите по телевизията. Така че трябва да обърнем голямо внимание на подбора на книгите които четем или смятаме да прочетем. Естествено има класики, които всеки уважаващ се човек би следвало да прочете, като например :”Война и мир” на Толстой, „Евгений Онегин „ на Пушкин, „Тартюф” на Молиер и други.
Според Исак Бабел:
"През живота си човек е достатъчно да прочете 8 книги. Но докато разбере кои са тези 8, трябва да прочете 10 000"
Така стигаме и до оригиналния проект „Голямото четене”, който има за цел да помогне на четящите и също и на нечетящите при избора на книги.Класацията ще определи първите 100 книги, събрали най-много гласове.В хода на кампанията, която ще бъде съпътствана от богата и авангардна телевизионна програма, заглавията ще намаляват - до Големия финал на 15 март 2009 година, когато на върха ще се класира само победителят, романът-фаворит на българите.Без ограничения, Вие можете да гласувате за всяка книга от световната литература, при едно-единствено условие - книгата да е роман в проза. Екипът на Българската национална телевизия вярва, че “Голямото четене” ще бъде интересно и запомнящо се преживяване за всички българи - няколко месеца, в които няма да скучаем; приятно място за четящите, заради любимите им текстове и за нечетящите, заради всичко, което ще узнаят за първи път; за професионалистите , заради любопитството им към всеки друг със същото живеене чрез текста и за аматьорите, заради чистата любов към книгата; за пристрастените, заради самата страст и за безразличните, заради липсата на страст в живота им; за ценителите, заради стойността на писаното слово и за отрицателите, заради възможността отново да отричат.Победителите, обаче, ще са само двама – хубавият роман и нашата любов към него.
Така че през 21 век четенето отново ще бъде издигнато на пиадестал, четящите ще станат мнозинство, а хубавите романи няма да са рядкост.Искренно се надявам наистина да стане така, като обещавам на себе си да чета повече и все стойностна литература. Нещо повече-пожелавам си четенето да се превърне в мое хоби и да науча много нови и полезни неща от книгите.
Определено смятам да наблегна повече на четенето през идните години на нашия век, защото напоследък това което чета е свързано главно със заданията ми в университета или със сценариите които уча в работата.
В това динамично време рядко ни остават свободни минути за традиционно четене-такова каквото го познават родителите ни и прародителите ни. За тях четенето е било наслада, удоволствие, опознаване на литературни стилове. Днешното поколение обaче би определилo четенето като задължение, губене на време или просто ограмотяване. Ако ми потрябва дадена информация несъмнено ще се обърна за съвет към негово величество – Гугъл. Така ще постъпят и около 90 процента от младежите в България, а може би и в всички останали развити страни. За добро или за лошо това е факт, факт е и че библиотеките седят празни. Затова и учените измислят всевъзможни заместители на книгата. Едно от най-новите такива творения е електронната книга. Тя е устройство, с помощта на което можем да четем книги в електронен формат. Можем да заредим в нея любимите си романи, да ги носим със себе си и да ги четем, където си пожелаем. Например на опашката, в автобуса и винаги, когато не искаме да губим времето си напразно. Вече съществуват безбройни електронни библиотеки, където могат да се свалят огромно количество разнообразни книги. Самите устройства, макар и не големи, са много удобни, защото са създадени специално за четене на книги и притежават всички необходими функции за това. Дотук добре, но може ли тази електронна книга да замени усещането от истинската книга? Това лято прочетох „Биографията на Чехов” написана безкрайно увлекатено от Анри Троя, носех книгата в плажната чанта, закопавах я в пясъка и отвреме на време даже я поливах с плажно мляко. Ако това беше електронна книга отдавна да се е развалила. Представете си освен телефон, фотоапарат, лап-топ и камера към колекцията от техника да прибавим и електронна книга. Аз лично предпочитам традиционната, допада ми прелистването, отбелязването и това че не можеш да смениш шрифта.
"...печатната книга, въпреки че е първата масова медия, ще принадлежи все повече на културните елити, ще се превръща в знак за духовно благосъстояние. И така социализацията й през новото столетие, макар и отдалеч, ще напомня времето преди Гутенберг – на ръкописните книги-фетиши.Разстоянието между четящия и нечетящия човек?- Една седемнадесета от милиметъра – колкото дебелината на напечатания лист хартия. Проблемът е, че тя е напълно достатъчна, за да предпази нечетящия от четящия човек, но не и обратното." Това е мнението на Г.Лозанов в "Голямото четене" и аз напълно го споделям.
Най-важното все пак е какво четем, а не как го четем. Текстовете с висoка литературна стойност си отават такива и на монитора на компютъра и на екрана на електронната книга. Когато имам свободно време и разбира се желание да прочета нещо стойностно се обръщам за съвет към майка ми. Тя е прочела страшно много книги и винаги ми дава най-адекватните съвети за това какво да чета. Може да си прочел много като количество, но само сапунени романи –равностойни на сериалите по телевизията. Така че трябва да обърнем голямо внимание на подбора на книгите които четем или смятаме да прочетем. Естествено има класики, които всеки уважаващ се човек би следвало да прочете, като например :”Война и мир” на Толстой, „Евгений Онегин „ на Пушкин, „Тартюф” на Молиер и други.
Според Исак Бабел:
"През живота си човек е достатъчно да прочете 8 книги. Но докато разбере кои са тези 8, трябва да прочете 10 000"
Така стигаме и до оригиналния проект „Голямото четене”, който има за цел да помогне на четящите и също и на нечетящите при избора на книги.Класацията ще определи първите 100 книги, събрали най-много гласове.В хода на кампанията, която ще бъде съпътствана от богата и авангардна телевизионна програма, заглавията ще намаляват - до Големия финал на 15 март 2009 година, когато на върха ще се класира само победителят, романът-фаворит на българите.Без ограничения, Вие можете да гласувате за всяка книга от световната литература, при едно-единствено условие - книгата да е роман в проза. Екипът на Българската национална телевизия вярва, че “Голямото четене” ще бъде интересно и запомнящо се преживяване за всички българи - няколко месеца, в които няма да скучаем; приятно място за четящите, заради любимите им текстове и за нечетящите, заради всичко, което ще узнаят за първи път; за професионалистите , заради любопитството им към всеки друг със същото живеене чрез текста и за аматьорите, заради чистата любов към книгата; за пристрастените, заради самата страст и за безразличните, заради липсата на страст в живота им; за ценителите, заради стойността на писаното слово и за отрицателите, заради възможността отново да отричат.Победителите, обаче, ще са само двама – хубавият роман и нашата любов към него.
Така че през 21 век четенето отново ще бъде издигнато на пиадестал, четящите ще станат мнозинство, а хубавите романи няма да са рядкост.Искренно се надявам наистина да стане така, като обещавам на себе си да чета повече и все стойностна литература. Нещо повече-пожелавам си четенето да се превърне в мое хоби и да науча много нови и полезни неща от книгите.
Наистина, електронната книга няма да издържи заравяния в пясъка и безброй хвърляния, но много ми харесва усещането да мога да си взема цялата библиотека със себе си. Това не пречи оригиналните книжки кротко да си стоят на полицата в библиотеката.
ОтговорИзтриванеКакво бих искал да чета – това е свързано с от какво има нужда мисълта ми и въображението ми да се развива, за да откривам по-лесно истината. А конкретната истина, за даденият човек, може да се опише от човек с последователни принципи и убеждения, които се виждат в неговият стил, независимо къде говори и с кого говори. Противоположното на това, е когато стила се взаимства от някой друг или много други, при което се получава разминаване на това, което говори с това, което мисли.
ОтговорИзтриванеЗатова избягвам да чета, когато няма собствен стил, някого... А самият процес на възприемане на прочетеното е своеобразно програмиране с идеите на автора, отделно факта, че някои четат, само за да оборят подозренията им или да задоволят голямата необходимост от някоя клюка.
А самото четене е вид технология, т.е. майсторски способ да ставаме по-добри... Как въвеждаме знания в себе си, всеки има собствени предпочитания, но един от най-силните е метода на въвеждането им, чрез прочитане на знанията и опита на хора, проверили дадена истина (дефиниция за истината е нещо, което го има в природата), при което се стимулира мисълта да генерира образи и евентуално на решения, които търси.
Новите технологии може да предостанят нови и всевъзможни начини за намиране на дадена информация, но кой ще намери отговора на съвършеният начин на четене на мислите, който може би всеки би искал да притежава – телепатията, която е човешко качество из начало... това е знанието, има ли граница то. Но то се трупа в генетично предразположена среда – (за справка погледнете, описанието на разкодираният човешки генотип).
И сега, да кажа няколко думи как чета, нямам предвид онези изрезки от вестници, които погледа ми все търси, когато някой преди мен е оставил в едно място, където човек в ежедневието си влиза предимно сам... а чета книга, която подвързвам в бяло, и винаги измивам ръцете си със сапун, тъй както не бих искал, тя да остави мазни петна върху моето съзнание, както аз върху нея с ръцете си... за съжаление, такива книги са рядкост... може би поради факта, че съм от средностатистическите граждани със задължителна учебна програма. И все пак, стила на четене си остава, както и този при писане... с тази особеност, че когато искам нещо да остане трайно в мен, чета на глас, за да мога да добавя и слуховата памет, към зрителната и да затвърдя прочетеното. По този начин, може по-лесно да се дискутират теми, по които си чул и прочел едновременно, отколкото едно от двете. Естествено и воденето на записки в отделна тетрадка, помага да откриваме нещо интересно от прочетеното, в по-късен момент за анализ...
И това е накратко, от моят скромен опит в четенето!
ПП.А електронните системи за четене, набавят предимно информация. И в заключение:
“Плуваме в океан от информация и мечтаем за остров – знание!”